Сага за живите кораби - завръщане в света на Робин Хоб

Мина почти година от поста, в който ви запознах с творчеството на любимата ми все още активна авторка - Робин Хоб и нейната трилогия за Придворния убиец. След нейния край за мен имаше едно трудно решение: да се гмурна ли директно в следващите приключения на Фиц и Шута, или да се движа хронологично и да опитам нещо тотално различно (и все пак с познати елементи), като прочета Сага за живите кораби. Както се досещате от заглавието на поста - избрах второто.

Бързо напомняне за поредиците на Хоб и тяхната последователност.

За щастие, историята на семейство Вестрит ми беше не по-малко интересна от тази на убиеца Фиц и определено не съжалявам за избора си. Освен че успях да се запозная с редица интересни персонажи и да се убедя за пореден път в писателските качества на Хоб, тази поредица ми даде и много допълнителна информация за самия свят, в който се развива действието. 

В ревюто ми на трилогията за Придворния убиец съм разглеждал всяка книга поотделно - тук обаче мисля да разглеждам историята като едно цяло (като се въздържам от спойлери) и да опиша двата елемента, които ми направиха най-голямо впечатление. И така, да започваме.

История и сетинг

Най-кратко и безспойлерски казано, това е историята на едно семейство. Да, някои от сюжетните нишки са с много по-мащабни последици тип Съдбата на Света®, но това, което проследяваме най-директно, е семейство Вестрит - уважавани търговци и мореплаватели, като всеки член на семейството (и персонажи, директно обвързани с тях)  получават своето време “под прожектора” във формата на POV глави в книгите.

Действието се развива далеч на юг от Шестте херцогства и Фиц, в земите и водите около Търговския залив и град Бингтаун - комерсиален център под контрола на семейства потомъчни Търговци, известни по света не само с екзотичните стоки, които превозват, но и със своите живи кораби, направени от магическо дърво. Освен че са по-бързи и маневрени от всеки нормален кораб, те са живи и в съвсем пряк смисъл: фигурата, красяща всеки от тези кораби, може да се движи и разговаря с екипажа и попива в себе си спомените и характера им - особено тези, които умират на палубата. Традиционния начин да бъде “съживен” такъв кораб, е три поколения капитани от фамилията-собственик да посрещнат смъртта си (била тя спокойна или насилствена), докато са на борда. Историята на различните живи кораби в трилогията и тайните зад техния “живот” са един от най-интересните и оригинални елементи в сагата, така че няма да ви развалям удоволствието да научите повече по темата сами!

Започваме историята именно със съживяването на кораба Вивачия - собственост на уважаваното търговско семейство Вестрит. Загубата на техния патриарх, капитан Вестрит, е първият от поредица трудни моменти, през които те ще трябва да преминат: настъпват тежки времена за целия Бингтаун, а вътрешните дрязги на търговците правят справянето с идващите външни заплахи още по-сложно.

Новият сетинг ми допадна доста. Бингтаун има много по-”градска” атмосфера от която и да е локация в предишната трилогия, а покрай плаващите кораби и странстванията на част от героите успяваме да се докоснем и до столичен град с ориенталски привкус, различни официални и неофициални портове тип “Карибски пирати”, както и град построен в короните на огромни дървета над отровна река. Изобщо - фентъзи локации да искаш! Самият Бингтаун обаче ми остава фаворит, заради красивите описания на занаятчийските улици, пазари и кафенета, заобиколени от именията на заможните търговци, накацали по високите склонове над града и пристанището. 

Забавно беше как Шестте херцогства и техните жители се споменаваха едва ли не като диваци в сравнение с изтънчеността на южните места: напомни ми на това как в арабския свят в средните векове са гледали на европейците като на необразована паплач с нулева хигиена, които обичат да се бият. Въпреки леко снобските им претенции, Търговците далеч не са някакво съсловие от напудрени благородници: от самото създаване на Бингтаун, те са се борили (и продължават да се борят) за своето благосъстояние, както с хитрост и търговски умения, така и със сила. Повечето мъже-Търговци са част от екипажа на семейните им кораби и водят чрез личен пример, докато жените поемат “административната” власт - финансови отчети, управление на други източници на доходи като лозя и земи.  Не всеки обаче е доволен да изпълнява ролята, отредена му от обществото - и така, стигаме до

Героите

Тук е най-голямата промяна за читателя, който вече познава Хоб от приключенията на Фиц. Няма я вече единствената, непроменлива гледна точка на придворния убиец; сега действието се развива през погледите на дузина (ако не и повече) персонажи, всеки със своите копнежи и страхове, силни страни и човешки слабости. Казвам “човешки”, но виждаме немалка част от историята и през погледа на други същества, сред които и самите живи кораби. Определението обаче важи с пълна сила и за тях, защото също като всеки друг персонаж на Хоб те имат своите несъвършенства, които ги правят по-пълнокръвни. 

Но да се върна на промяната от единична към множество гледни точки - все още не съм убеден, че едното или другото е по-”добро”. Единствената гледна точка през очите на Фиц беше много по-интимна и помага изключително добре не само да разберем мотивациите на героя, но и да съпреживеем всяко действие с него. Промяната тук прави “обвързването” към един герой много по-слабо (не мога да кажа, че за който и да е персонаж от Сагата за живите кораби ми пука и наполовина колкото за Фиц), но помага на историята да бъде много по-обхватна чисто географски, както и да ни показва действията на един герой от няколко гледни точки. Последното понякога дава много интересен контраст между вътрешния наратив - “правя това, защото се чувствам така” - и външното наблюдение - “той/тя прави това, значи сигурно се чувства ей така”. Такива моменти обикновено се случват между гледните точки на персонажи, свързани от някаква форма на обич: семейна, романтична или друга. Емоционалният ефект варира между смях, фрустрация или откровен ужас. Все пак, не всички POV герои са положителни… а някои дори не са психически лабилни.

Общото между Фиц и множеството “ко-централни” персонажи в Сагата за живите кораби е начина, по който писателката ги третира. Хоб е от авторите, които не щадят своите герои. Не говорим за действия тип “на ей тоя ще му се случи нещо лошо, просто за да е шокиращо/интересно”. Всеки от героите ни, добри и лоши, се сблъсква с последствията от своите действия. Именно тези последствия обикновено водят до истинско развитие - в протежението на трилогията виждаме огромни промени в характерите на доста персонажи и те никога не изглеждат претупани или неестествени. Особено впечатлен останах от развитието на Малта: най-младата дама в семейство Вестрит, която от невъобразимо нахална и самонадеяна малка глезла се превърна в много способна, разумна и интелигентна жена. Това се случи постепенно, като добрите й страни първоначално бяха по-скоро загатнати или използвани “погрешно” (например - хитра е, но използва това си качество да манипулира хората за себични цели). Премеждията на Малта я променят като човек, защото и помагат да види света по друг начин; да разбере, че лъскавите рокли, баловете и богатството далеч не са най-важното нещо, към което да се стреми в живота си.

Впечатляващо е, че почти всеки от POV героите може да се похвали с подобно страхотно развитие. В малките случаи, където не може да се говори за “развитие”, по-скоро има липсва на “израстване”: героите преживяват много неща, но вместо да ги променят, те им затвърждават че са прави в мисленето и действията си… поне от тяхна гледна точка. Основният ни антигерой капитан Кенит минава по подобен път, но неговата история е прекалено интересна, за да я спойлвам с примери.

За финал - защо Хоб е велика

Със Сагата за живите кораби, Робин Хоб за пореден път се затвърди в очите ми като невероятен писател: заради нейните изключително живи персонажи с техните много естествени действия, емоции, подбуди и личностно израстване, както и заради интересния микс от нови локации и новоразкритите елементи от историята на нейния фентъзи свят, които се разкриват в трилогията.

А сега за мен предстои едно дългоочаквано завръщане към приключенията на един поостарял и поочукан от живота Фиц и един все така странен Шут.