Пролетта настъпва с пълна сила и е време от зимен сън да ни извади следващото приключение. То ни отвежда до една по-далечна дестинация, а именно до нашата родна малка Виена: Русе. Да видим какво има да предложи петият по големина град в страната на своите посетители.
По пътя
Пътят до Русе от София е около 4 часа с кола, като има няколко забележителности за разглеждане, които няма да ни отклонят прекалено много от основния път. Първата се намира в град Бяла и дори не се налага да отбивате или слизате от колата. Естествено, става въпрос за
Мостът на Колю Фичето над река Янтра.
Пътят за Русе минава точно покрай него и ако погледнете навреме преди да се завъртите на колелото, ще го видите от дясно без проблем. Мостът се смята за едно от най-големите постижения на българското възрожденско архитектурно изкуство. Първоначално има 14 свода, но за съжаление 8 от тях са били унищожени при наводнение и тяхната възстановка е доста по-различна и безлична.
Снимка: drumivdumi.com
Средновековен град и крепост Червен
На 30 километра от Русе се намира средновековната крепост Червен. До крепостта може да се стигне с кола, след което има малко изкачване по стълби. През деня се заплаща по-скоро символична входна такса. Ако случайно изпуснете работното време на крепостта, не се притеснявайте - човек пак може да се качи и да разгледа, хем това ще стане на фона на залеза.
Както повечето крепости в България, за съжаление и тази е била разрушена и главно могат да се разгледат нейните руини. Все пак си отделете поне час или повече време, защото има какво да се види. Хубавото тук е, че освен указания от типа “тук е имало църква, а тук къща”, има и малко повече информация и картинки, за да можем да си представим по-добре как е изглеждал средновековният град. Той се е състоял от голям замък (втория по големина след Царевец), вътрешен град-цитадела, външен град за населението и квартали, разположени по хълмовете в съседство. На територията на града са разкрити солидни фортификационни съоръжения, улична мрежа, 13 църкви, замък, два подземни водоснабдителни прохода, обществени и жилищни сгради.
Използвай въображението си: на снимката се виждат къща, църква и част от защитната стена.
Мястото е населявано още от 2-ри век пр. Хр. Периодът на най-силен разцвет на град Червен е по време на Втората Българска държава 12-14-ти век, и особено по време на управлението на царете от династията Тертер, като крепостта е била родово владение на Георги Тертер – първият български цар от тази династия.
Ивановски скални църкви и пещера Орлова чука
Други два интересни за посещаване обекта по пътя се Ивановските скални църкви (около 25 км от Русе, точно след крепостта) и пещера Орлова чука (35 км от Русе, малко преди крепостта). Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а пещерата е с организиран екскурзовод на всеки кръгъл час. За съжаление по това време на година пещерата не работи, а скалните църкви също бяха затворени по неизвестна причина. Остават в списъка за бъдещи посещения в района заедно със скалния Басарбовски манастир.
В града
Русе се оказа много приятен град за разходка, като дори има free walking tour, на които, както знаете, съм голям фен. Както при пещера Орлова чука обаче март месец се оказа неподходящо време за посещение - турът се провежда веднъж седмично от май до септември. Тук на помощ дойде интернет, така че оставих колата (тук-там в центъра на града има зона, но не е навсякъде, така че се оглеждайте за табели; места се намираха) и се отправих към площад „Княз Александър Батенберг“. Площадът представлява малка градинка с шадраван и е заобиколен от няколко интересни сгради:
Дворецът Батенберг (днес Регионален исторически музей). Сградата по замисъл е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе, но тъй като дворецът е завършен след оттеглянето му от българския престол, той така и не е бил използван за седалище на български владетел.
Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русенската библиотека е една от най-рано създадените градски библиотеки в България, само десет години след Освобождението. Кокетната розова сграда е завършена през 1911 г.
СОУ „Христо Ботев“ – някогашна Първа мъжка гимназия „Княз Борис”. където е преподавал и Стоян Михайловски през 1892 г. Именно тук Михайловски написва химна на Кирил и Методий през същата година.
Държавната спестовна каса се помещава в чудна зелена сграда с много декоративни орнаменти - в миналото тук е била банката на братя Симеонови, известни банкери и основатели на Търговско-индустриалната камара в Русе.
Продължаваме към площад “Свобода”. По пътя не забравяйте да се оглеждате, особено нагоре! Докато на нивото на улицата виждаме типичните за центъра на един град магазини и брандове, горните етажи са от едно по-различно време. Местната архитектура е силно повлияна от виенската школа и изпъстрена с орнаменти. За съжаление, външния лик на доста от сградите е в окаяно състояние, въпреки множеството табелки, които ги обявяват за паметници на културата. Във всеки случай тази разходка ме накара да се замисля какви ли красоти се крият от мен в родния ми град или в настоящата София.
И така, площад “Свобода”. Тук също имаме малка градинка с няколко интересни заобикалящи сгради. Да започнем от самата градинка, в чийто център се намира
символът на Русе – Паметникът на Свободата. Завършен през 1907 г., паметникът представлява жена – символ на свободата - която в едната си ръка държи меч, а с другата сочи на север, откъдето са дошли руските войски. Пред нея има два лъва, като единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата.
Драматичен театър „Сава Огнянов“. Построен в периода 1898-1902 г., театърът е известен още като „Доходното здание“ заради идеята сградата да носи доходи от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. Фасадата е богато украсена, а на самия връх е поставена статуя на Нике – богинята на победата в сражения, спортни и артистични изяви.
Съдебната палата – по ирония на съдбата, построена на мястото на някогашния цирк.
Сградата на Общината. Издържана в типичен соц-стил с червеникави прозорци и каменна облицовка, общината често се подвизава под името “Кораба” заради специфичната й форма.
В ляво от общината се вижда керемиденочервената опера. Непосредствено до нея се намира църквата „Света Троица“. Интересното при нея е, че е построен през 1632 година и е един от малкото храмове, издигнати по време на турско робство. Понеже не е можело християнска църква да е по-висока от най-ниската джамия, „Света Троица“ изглежда съвсем малка и невзрачна отвън. Но всъщност храмът е вкопан на 4,5 м под земята, така че отвътре да изглежда висок.
Продължаваме по улица Александровска, която ще ни отведе до Дунава. Преди да се разходим по него обаче, тук се намират няколко музея, които заслужават внимание.
Първи е Музея на градския бит. Той се помещава в къща от 1864 г. и експозицията му е скромна, но затова пък запомняща се. На първия етаж могат да се видят предмети от бита на русенци през XIX век, както и информация за промените на привичките на градското общество - например на идеята за пиене на чай. Хората от патриархалното общество пият чай, когато са болни, а модерният градски човек пие чай следобед в свободното си време след работа. По него време Русе е един от най-напредничавите ни градове и е „вратата” за навлизане на всички новости в българските земи, както от Запада, така и от Русия. Наистина интересната част на музея е вторият етаж на къщата, където са представени примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня. Освен мебелите, внимание заслужават и чудесно украсените стени и тавани.
Друго впечатляващо място тук е Къщата-музей на Захари Стоянов. В нея по интересен и последователен начин ни е представен живота на Стоянов, заедно с няколко лични негови вещи и частична възстановка на някои помещения. Подобно на предишния музей, и тук имаме допълнителна информация за живота и привичките на модерното градско общество от XIX век и развитието на Русе като цяло.
.jpg)
Последният музей, разположен между предишните два, е Къщата-музей на Баба Тонка и ни запознава с революционната дейност на Баба Тонка Обретенова и нейното семейство, както и на бунтовническия процес в Русе като цяло. Богат на информация, музеят е малко разочароващ откъм реална експозиция.
Така стигаме до последната ни спирка в тази неизчерпателна обиколка на Русе - а именно Дунав и паркът около него. Не мисля, че тук има нужда от много или изобщо от думи, но ще дам един съвет: непременно посетете по залез слънце.
Хапване
Понеже приключенстването неминуемо води до къркорещ корем, няма как да не минем и през няколко местенца за хапване. Препоръчвам ресторант Терасата, кацнал на първа линия към реката и от чиито прозорци се разкрива панорамата от горната снимка. Освен чудесна гледка, ще откриете и чудесна храна, а обслужването също е на ниво.
Ако пък искате да опитате нещо по-различно, може да пробвате ресторант „Понтона“. Там не просто гледате към Дунава, а се намирата върху него. Само имайте предвид, че леееко се полюшва. Храната също не е нещо уау, но все пак сте тук за преживяването.
За финал
И с това ще завърша този кратък пътеводител на Русе и околията. Ако случайно имате още време, по пътя натам или обратно към София минавата и през Луковит - а там вече знаете какво може да видите от наши предишни пътеписаници!
Пс: Няколко fun facts за Русе и първи неща за България
Първият град в България, където улиците и къщите се именуват и номерират. Също така, блоковете там си имат имена вместо номера!
Първата ни бирена фабрика (1868 г).
Първият хотел (1864 г.)
Първата ни железопътна линия - между Русе и Варна (1866 г.)
Първият асансьор в България (1897 г.)
Първото кино и първата публична кинопрожекция в България (1897 г.)
Първата метеорологична служба (1866 г.) и метеорологична станция у нас (1883 г.)
Първият град с градоустройствен план в България (1878 г.)
Първите печатница, фабрика за сапун, плетачна фабрика, фабрика за мебели, фабрика за обработване на кожи, химическа фабрика в България
Първата българска фабрика за железни ролетки (1898 г.)
Първата българска фабрика за мелнични машини (1898 г.)
Първата в страната фабрика „Експрес“ за велосипеди, грамофони и др. метални изделия (1906 г.)
Comments
Post a Comment