Може би си спомняте The Haunting of Tram Car 015 и A Dead Djinn in Cairo - две повести от автора P. Djèlí Clark, които се оказаха сред любимите ми четива за миналата година. Действието в тях се развива в алтернативно Кайро от 1912, където преградата между световете е разкъсана и всякакви джинове, духове и други митични същества са навлезли в нашия свят. Главните герои са служители на The Ministry of Alchemy, Enchantments and Supernatural Entities и разследват мистериозни събития включващи гореспоменатите supernatural entities. Повестите успяха не само да нацелят деликатния баланс между изграждането на добра мистерия и втъкаването на фантастични елементи в нея, но и да изградят страхотна атмосфера, в която това алтернативно Кайро оживява. Съвсем очаквано, появата на първия роман развиващ се в същата вселена предизвика интереса ми.
A Master of Djinn отново започва с криминална мистерия - убийството на един английски лорд и създаденото от него братство, посветено на почти митичния al-Jahiz, който преди 50 години нарушава преградата между световете и позволява на джиновете да нахлуят в нашата реалност. Нещо повече, извършителят на това убийство изглежда да е самият безследно изчезнал al-Jahiz, завърнал се по неведоми причини. По следите на убиеца се впуска познатата ни от повестите агент Фатма.
Тук е моментът да спомена, че A Master of Djinn може да се чете и самостоятелно, но аз все пак препоръчвам да започнете с повестите - не на последно място, защото те са по-добри от романа. Атмосферата и в него е все така чудесна, а Кайро все така блести с този страхотен стиймпънк блясък от предишните произведения на автора - с все джинове, механични ангели и парни автомобили. Уви, мистерията изобщо не е впечатляваща.
Някъде скоро след средата на книгата става ясно кой се крие зад маската на al-Jahiz, и то защото няма други алтернативи. Но докато читателят вече е направил тази догатка, това далеч не е ясно на агент Фатма. Почти случайност я води до разкриването на последващи улики, а не малка част от времето й е посветено на екшън сцени, вместо на интригуващо разплитане на случая. Причината мистерията да пострада толкова, според мен е, че романът всъщност не е точно криминале. В хода на разследването историята все повече нараства, залозите все повече се вдигат, намесват се световни политики и накрая стигаме до битка за спасяването на света в стил Avengers. Това вече не е камерна история, в която един детектив разследва едно убийство, и според мен романът страда от това. Да не говорим, че лидерите на световните сили наподобяваха карикатури, а не живи хора, и бяха много неестествено втъкани в историята.
Към тези по-солидни критики трябва да добавя и няколко по-дребни детайла, които ми направиха негативно впечатление. Причудливата отличаваща черта на Фатма е склонността й да носи мъжки европейски костюми вместо типични традиционни дрехи и забрадка. Няма нищо лошо в пищните й и отличителни костюми и за щастие никъде не е споменато, че това прави героинята по някакъв начин по-добра от другите жени около нея, които все пак се спират на стандартно женско облекло и забулват косите си. Но става малко уморително във всяка сцена да ни се обяснява на какъв костюм се е спряла Фатма днес, придружено от описания на облеклото и на останалите герои. Другата ми критика се отнася към любовния интерес на Фатма, който е хем недостатъчно развит и леко cheesy, хем отнема ценно време в средата на романа и поне за мен не сработи достатъчно добре в това да създаде напрежение.
При все горния критицизъм, A Master of Djinn не е изцяло лошо произведение. Както казах, светът е много интересен и заслужава внимание. Това все пак е първият опит на автора в дългата форма и може би ще му трябва още един опит да изгради наистина стегната и интригуваща история в него. Във всеки случай вижте The Haunting of Tram Car 015 и A Dead Djinn in Cairo, ако не сте все още!
Comments
Post a Comment