След като през пролетта ви разказах за нашите приключения в златна Прага, дойде време за една по-лятна дестинация, която посетихме съвсем наскоро: средиземноморското бижу Малта. На скромната си площ от около 300 km² този остров събира хиляди години история, много красиви гледки и - поне през лятото - всичката възможна жега на света без никакъв морски бриз! Но да караме поред: в следващите редове ще ви разкажа всичко за тридневната ни малтенска визита, впечатленията ни от столицата Валета и старата столица Мдина, както и задължителните съвети и заключения за това как да си прекарате добре, ако някога се озовете на острова.
Ден първи
Разходка из историята и улиците на Валета
Започваме обиколката, както винаги, с free walking tour из Валета. Малта е неголяма държава с още по-малки градове и полуостровът, на който е разположена Валета, не е изключение. От защитната стена и заобикалящия я ров до върха на полуострова са едва около 1.5 километра (или 20-30 минути пеша). Освен малка по големина, столицата е и сравнително млада - изградена през 1566 г. като седалище на рицарите хоспиталиери от ордена на Свети Йоан.
В началото на XVI в. рицарите са прогонени от дотогавашното им седалище на остров Родос от настъпващата Османската империя. След няколко “бездомни” години през 1560 Карл V, император на Свещената Римска империя и крал на Испания и Сицилия, подарява островите Малта и Гозо, както и африканското пристанище Триполи (днешната столица на Либия) на хоспиталиерите с нескритата надежда, че те ще превърнат островите в щит за останалите му земи и ще спрат османците. Този дар обаче не изглежда особено прекрасен за рицарите, тъй като Малта е малък, неукрепен и безплоден остров и почти всичко необходимо трябва да се доставя. Затова орденът прекарва следващите 30 години в търсене на по-добра база, без да влагат много усилия в развитие на подарените им земи.
Всичко това се променя след Обсадата на Малта през 1565. Отново Османската империя изпраща силите си в опит да завземе седалището на хоспиталиерите, откъдето да има стратегическа позиция за последващи атаки към Средиземноморието. Тук рицарите най-после оценяват едно от големите предимства на Малта - заливът, наречен Grand Harbour (Голямото пристанище), се оказва идеална база за флота на ордена. Защитниците, едва 7,000 на брой, успяват да отблъснат обсаждащата армия, наброяваща близо 30,000 души. След тази победа рицарският орден най-накрая решава да направи Малта свой дом, премества столицата от сърцето на острова (в град Мдина) на един от празните полуострови в залива и започва да изгражда солидни укрепления – високи стени с кули и бастиони. Новата столица, Валета, е наречена на тогавашния магистър на ордена - Жан дьо ла Валет.
Едновременно с опознаването на историята се разхождахме и по улиците на Валета. Градът е изграден в предимно бароков стил от варовик, като характерните му закрити тераси в различни цветове придават ориенталски привкус на сградите. Забележете, че винаги са над входната врата - за да можеш спокойно да провериш кой чука на вратата, без те да те видят! Турът определено си заслужаваше и препоръчвам да му отделите 90 минути от почивката си.
Upper Barrakka Gardens
Обиколката свършва тъкмо навреме, за да се придвижите до Upper Barrakka Gardens - малка градина, от която се открива панорамна гледка към залива и отсрещните полуострови, известни като Трите града (повече за тях ще прочетете по-късно). Тук всеки ден, точно в 12 на обяд и 4 следобед, има церемония с изстрелване на оръдие. Беше малко разочароващо, защото вместо очаквания залп от наредените десетина оръдия, само едното прави бум!, а и е пълно с хора, дошли точно затова. Ако имате време, посетете градините за тази кратка церемония или пък я вижте от форт St Angelo на отсрещния полуостров, но като цяло не бих казала, че е задължително преживяване. По-добрата причина да посетите Upper Barrakka Gardens е самата гледка, разкриваща се към пристанището - както през деня, така и след залез слънце.
Недалеч от там се намират и (изненада!) Lower Barrakka Gardens, пред които ще откриете голяма мемориална камбана, издигната след друга обсада на града - този път през Втората световна война. От там отново се откриват чудесни гледки към пристанището и Трите града.
The Casa Rocca Piccola
След обиколката на градините, посетихме Casa Rocca Piccola: малък дворец, който все още е собственост на наследствената аристокрация в Малта, но въпреки това част от него е отворен за посещения (и със сигурност генерира нелоши приходи за благородните собственици). Отворената за посещение част включва няколко обзаведени стаи, сред които трапезария, спалня, параклис и доста странната “стая за пушене”, ситуирана съвсем в средата на сграда и без нито един прозорец наблизо. По принцип това е любимият ми тип музеи, които ни пренесат назад във времето - например прекрасният Музей на градския бит, за който писах в поста за Русе. Casa Rocca Piccola обаче ме разочарова неимоверно по няколко причини.
Първо, екскурзоводката на двореца не се справи твърде добре - минаваше забързано от стая в стая, без да обяснява много и без да ни оставя да поразгледаме. Обиколките с нея са на всеки кръгъл час и вероятно са преценени така, че да няма забавяния със следващата група, но ако има достатъчно неща за показване и разглеждане, могат просто да разредят туровете. За капак на това получавате и леко дръпнато отношение, тип “вие не сте добри туристи” или откровено разочарование или изненада, когато група хора буквално на първия си ден в страната не могат да отговорят на някой от нейните въпроси (по принцип оценявам опитите за интеракция с публиката, но не по такъв начин). Самия дворец също има един твърде дразнещ проблем - върху всичките старинни мебели бяха наредени… модерни снимки на сегашните собственици-маркизи и многолюдната им челяд. Те все още живеят на горния етаж на двореца (затворен за посетители) и явно са решили, че модерната история на тяхното семейство ще е също толкова интересна за посетителите както творби на изкуството от преди векове. Това наистина разваля атмосферата и илюзията за пренасяне в миналото. Единственото, което си заслужаваше наистина, са бобмоубежищата изградени под самия дворец и използвани по време на световните войни. Като цяло препоръчвам да си спестите €10 и да пропуснете тази туристическа спирка. Много по-интересен музей на същата тема ще посетим по-късно.
Полуостров Слиема
Сега обаче едно кратко плаване с фериботче (15 мин) ни отвежда до Слиема - полуострова на север от Валета. Там ни чака един от малкато плажове в близост до Валета - Fond Ghadir, известен повече като “Римските бани”. Това не е пясъчен плаж като нашите, а доста скалист, та не разчитайте да откриете къде да си забиете чадъра! Интересното при него е, че в самата скала са издълбани малки басейни, които са свързани с морето и са пълни с морска вода, рачета и рибки. Въпреки че се наричат Римските бани, те всъщност са създадени през Викторианската епоха. Първоначално всеки от басейните е имал каменни стъпала, тъй като много хора по това време не можели да плуват и имали нужда от допълнителна сигурност при влизане в морето. Сега много от тези стълби са ерозирали. Независимо дали ще поплувате или пък само ще си топнете краката от ръба на някой от басейните, това е чудесно място за малко плажуване. Само не забравяйте слънцезащитния крем (съвет, който всъщност важи за абсолютно всеки момент от престоя ви в Малта).
Друго местенце за посещение в Слиема, което си бяхме набелязали, беше котешката градина Independence Gardens. За съжаление, това беше още едно разочарование. Освен че е съвсем малка, “градината” почти не предлага сянка, което я прави много неподходящо място за разходка преди залез слънце. Котетата бяха стигнали до същото заключение, и въпреки многото колибки и легла, оставени наоколо от местните, или се бяха свряли на най-сенчестите възможни места под някоя пейка, или бяха забегнали към по-хладни места по полуострова.
Ден втори
Форт St Elmo и National War Museum
Вторият ден в Малта започна с комбинация от още малко история и красиви гледки към залива и Трите града. Върхът на полуострова на Валета е увенчан с крепостта Св. Елмо, която бди над Голямото пристанище. В крепостта се намира и националният военен музей на Малта, който ни прекарва през хиляди години на конфликти: още от финикийците в бронзовата епоха, през Обсада на Малта в средновековието, чак до Втората световна война и по-късната роля на острова като неутрална сцена за мирните преговори, които слагат край на Студената война. Прекарахме в музея близо 3 часа, които преминаха неусетно!
Котвите били голямо нещо
Най-хубавият ден в историята на Малта!
Мдина
Към този момент напуснахме Валета, за да се насочим към старата столица на Малта - Мдина. Тя се намира в централната част на острова (на 20 минути с кола от Валета) и представлява средновековен укрепен град, все още заобиколен от крепостните си стени, с “местно” население в пределите на крепостта от около 300 души. Криволичещите, подобни на лабиринт улици на града имат ислямския дух и характерните черти на средновековния градски дизайн в страни като Тунис, Мароко и Алжир. Това е едно очарователно място, което е успяло да запази духа и облика си и да изглежда напълно откъснато от модерния свят извън крепостните стени. Със сигурност си заслужава да посетите Мдина и това никак не е трудно да се направи от Валета - има редовна автобусна линия, която обслужва маршрута. Тя (както и много други неща, за съжаление) не работи в неделя, но дори с такси цената е €20 на посока, което за мен пак си струва.
Извадихме късмет да хванем средновековен фестивал, който се провеждаше в Мдина през същия уикенд. Така успяхме да се насладим на града в дори по-приказна обстановка от обикновено: заобиколени от средновековна музика, бой с мечове и стрелба с лък, хореографии с различни знамена и благороднически флагове и много други. Загубихме част от групата на уредите за мъчение, но те се върнаха ухилени до уши, така че не ги мъчиха прекалено.
Както винаги, веднага намерихме Walking Tour, който да ни запознае с историята и забележителностите на старата столица. За съжаление, този тур се провежда само три дни в седмицата, така че е малко на късмет дали ще успеете да го хванете - ние не успяхме. Друго, което ни беше препоръчано да посетим, но за съжаление също не работеше в деня на нашето посещение, е Malta Aviation Museum непосредственно до Мдина. Добавяме си го в списъка за евентуално бъдеще посещение.
Нещо, което все пак успяхме да посетим, е Palazzo Falson Historic House Museum. Подобно на Casa Rocca Piccola, този дворец е бил дом на малтийски благородници и ни дава шанс да надникнем в техния живот чрез запазения оригинален декор: ориенталски килими, антични мебели и изящни картини. Освен чудесно обзаведени стаи (сред които кухня, офис, библиотека, главен и малък салон, трапезария, спалня, параклис, че дори и спалнята на иконома) в музея се намират и изложби на средновековни оръжия, бижута, килими и антики. Цената на билета включва аудио-гид, което се оказа много практично нещо - позволява ти да разглеждаш нещата със свое собствено темпо и премахва нужда от накичването на всяка стая, картина и т.н. с обяснителни табели. Ще се оглеждам за подобни опции и при последващи музейни посещения! На покрива на къщата се намира малко кафе, което предлага гледка към пейзажа около Мдина. Palazzo Falson ни хареса изключително много и заедно с турът на Валета е сред любимите ми забележителности, които посетихме в Малта.
Част от групата ни посети и малко по-особения Музей на тъмниците в Мдина (Mdina Dungeons Museum), където за съвсем скромна сума ще се разходите из мазетата на няколко сгради, изпълнени както с информация за средновековните затвори, мъчения и любимата на всички Инквизиция, така и с един куп восъчни фигури нагледно показващи различните ужасни съдби, които са сполетявали хората в подобни тъмници. Според това колко са ви слаби нервите, преживяването може да варира от “е, само това ли е” до “айде да излизаме по-бързо”, но ако имате по-черно чувство за хумор, сигурно ще ви хареса.
Ден трети
St. John’s Co-Cathedral
На третия ден след пристигането ни най-после беше време за посещение на задължителната локация за всеки турист във Валета: катедралата Свети Йоан Кръстител. Построена през 1577, тя е изключително… незабележителна отвън. Простата фасада обаче крие невероятните красоти вътре. През XVII в. целият интериор на катедралата е променен в по-пищния бароков стил и включва картината „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“ от Караваджо. Историята на италианския художник е хем трагична, хем доста заслужена предвид неговото поведение - можете да я научите от кратко, но приятно филмче, което се завърта на всеки петнайсетина минути в малка кино стая в подземието на катедралата - не го пропускайте. Освен невероятно пищните стенни декорации и изписания таван, човек трябва да погледне и надолу към пода на катедралата - това са всъщност надгробните плочи на над 400 малтийски рицари, които са погребани там. Цената на билета отново включва аудио гайд, който обяснява всичко важно, на което да обърнете внимание.
Както казах, катедралата е най-посещаваната забележителност на Валета, така че е съвсем нормално да се сблъскате с тълпи от туристи: препоръчвам да я посетите при отварянето в 9:30 сутринта или баш на обяд, когато ще има по-малко хора. Обиколката отнема около час-час и половина. Катедралата е действащ храм, така че в събота работи само до обяд, а в неделя не работи изобщо и се използва за молитва. Разбира се, можете да отидете на служба тогава, но не и да разгледате сградата като музей. Както в много други религиозни сгради, е нужно да съблюдавате дрескод - не трябва да носите прекалено къси поли или панталони, а раменете ви трябва да са покрити. При нужда, на входа ще ви връчат късо наметало, за да спазвате благоприличие.
Трите града
Почивката ни в Малта не беше особено дълга и третият ни ден дори не беше пълен, понеже включваше полета наобратно. Все пак намерихме време да разгледаме Трите града, които наблюдавахме само отдалеч предните два дни. Трите града е популярното име, дадено на кварталите Биргу, Сенглеа и Коспикуа, които се намират от другата страна на Grand Harbour и обграждат яхтеното пристанище Виториоза. Както и до Слиема, до Трите града се стига за 10 мин. с ферибот - за да стигнете до него, използвате специално направения за целта асансьор от Upper Barakka Gardens и след това следвате ориентировъчните табели или хвърляте бърз поглед на картата в Гугъл. Цената за двупосочен билет е малко под 3 евро и се постарайте да ги запазите: с него използването на асансьора обратно нагоре към градините (и останалата част от града) е безплатно, а в противен случай плащате по 1 евро и за возенето с него. Или, ако сте мазохисти, изкачвате няколкостотин стълби в жегата.
В Трите града отново не извадихме късмет с един от набелязаните туристически обекти – Inquisitor’s Palace почива в понеделниците. Затова пък Fort St Angelo беше отворен! Крепостта заема върха на полуостров Биргу, където е имало средновековни крепости най-малко от 1241 г. Точно срещу Fort St Angelo се намират Upper Barrakka Gardens: съответно, ако искате да избегнете тълпата, изстрелът с оръдието се вижда (и чува) и от тук!
Подобно на Fort St Elmo, посещението на Fort St Angelo включва разходка сред красиви гледки към залива (този път към Валета) и малко история. Посещаването на двете крепости една след друга определено се усеща малко повтарящо се, тъй като покриват една и съща история. Все пак има някои разлики: Fort St Elmo във Валета има по-обстойна музейна експозиция, докато Fort St Angelo предлага по-голяма обиколка измежду различните му постройки и изненадващо включваше красива, макар и твърде сгорещена, градина. Да се спасим от слънцето помогна една прохладна ниша с фонтан в градината, която беше много високо оценена. Fort St Angelo си има и свой собствен призрак - Сивата дама, за която се казва, че обитава крепостта, след като тогавашния командир я е убил, за да скрие връзката си с нея преди жена му да разкрие истината.
С излизането от форта приключиха историческо-туристическите ни дейности за почивката и остана да се отдадем на последен обяд, преди да се насочим към летището - което ни води до следващата важна точка в поста.
Хапване и пийване
Тук Малта ме разочарова. Средиземноморското разположение на острова, както и неговата история, предполагат развитието на добра кухня: след рицарите хоспиталиери, Малта попада под влиянието на Франция по времето на Наполеон, след което е под влиянието на Англия. Освен това е и много близко до Италия и по-точно Сицилия, едно от любимите места на всички чревоугодници. Неизненадващо, малтийската кухня се е превърнала в миш-маш от кухните на гореизброените култури (пица, паста, много печива и морски дарове) плюс един-два местни специалитета, от които най-много се гордеят със своята заешка яхния. За съжаление, на повечето храни, които опитахме, може да се намери по-вкусна алтернатива в София. Единствената абсолютно позитивна препоръка от нас е за закуската в Museum Cafe на улица Melita Street - разгледайте витрината им с различни прясно изпечени пайове, кроасани и други подобни, а ако те не ви хващат окото - в менюто имат още доста вкусотии като фтира (местните сандвичи, налични в един куп версии), омлети или класическа английска закуска. Уличката, на която се намира кафенето всъщност свързва двете най-популярни и натоварени улици във Валета: Republic Street и Merchant Street, като и двете са пълни с ресторанти, кафенца и желатерии. Когато огладнеете - доверете се на тълпата и седнете на някое от тях, което изглежда по-пълничко, но все пак не таете надежда за някакви кулинарни катарзиси.
Republic Street. Английското влияние се вижда от червените телефонни кабини, които се намират из улиците на Малта.
Откъм пийване, ситуацията е малко по-добре. Малтийското вино е пивко, макар и да не ми е любимо, а местната бира Cisk е почти пълно копие на нашето Пиринско, включително и по цена (но все пак нашето си е малко по-хубаво!). Ако не сте по алкохола, може да пробвате Kinnie - местна газирана напитка с горчив лимон, която първоначално напомня за Дерби Кола, но с достатъчно лед става приятна.
Съвети
Ние посетихме Малта в разгара на лятото, юни-юли, когато там е изключително горещо - около 35 °C. (Бел. Ред. Температурата може да е поносима за вас, особено за индивиди от Петрич/Сандански/Пловдив, но ОПРЕДЕЛЕНО не сте готови за влажността, ако не сте от морето: почти не си спомням момент под малтийското слънце, когато да не се чувствам покрит от слой вода.) За да се справите с жегата, ще ви трябват:
Слънчеви очила
Слънцезащитен крем
Шапка
Ветрило
Термос, в който да си носите студена напитка по желание
Като споменах термоса, на летището има станция за пълнене на шишета - след проверката на багажа, до Гейт 18. Не се подлъгвайте да си купувате вода в пластмасово шише от там: хем спестявате пари, хем не замърсявате околната среда! Именно затова и станцията е била създадена: докато пълните бутилката си, малък брояч отстрани услужливо ви показва колко пластмасови бутилки са били “спестени” на природата от хора, напълнили водата си тук.
Заключение
Бяхме в Малта за изключително кратко време и не успяхме да стигнем до остров Гозо, Синята лагуна или някоя друга от по-морските им дестинации. В ретроспекция, щяхме да сварим поне един полуден до лагуната, ако си бяхме спестили посещението на някои от по-разочарователните места във Валета. Уви, това нямаше как да го знаем предварително, но местата, които със сигурност препочвам са:
Мдина (особено Palazzo Falson)
Upper Barrakka Gardens (заради гледката, не толкова за изстрела с оръдието)
St. John’s Co-Cathedral
Fort St Elmo ИЛИ Fort St Angelo
“Римските бани” в Слиема
Това спокойно биха били ден-ден и половина, през които да се насладите само на най-доброто от новата и старата столици на Малта.
За нас сега остава да се насладим малко по-пълноценно на лятото, преди да борим нови международни дестинации есента…
Comments
Post a Comment