Две Маймуни

В последно време (и за да сме по-точни, в последните десет години), западно-родопските села Лещен и Ковачевица станаха популярни дестинации за селски туризъм благодарение на запазения старовремски стил на строителство. За съжаление, популярността донесе със себе си ненужни инвестиции и сред наистина красивите селски къщи с каменни основи и дървени чардаци започнаха да се издигат и големички хотели, които само привидно спазват естетиката на отминалото време... а всъщност се строят с класически бетонни блокчета и цимент. Чарът на старовремските стаи с огнища също е поизгубен и в тези нови постройки е по-вероятно да ви посрещне далеч не толкова романтичната топлина на климатик. Но цялата тази тема ще си я запазя за друг път. Днес ще говорим за нещо по-положително и интересно. Ако сте били път до района с идеята да останете за няколко нощувки, бързо ще откриете, че всъщност няма много неща за правене и виждане. И двете селца могат преспокойно да се разгледат в рамките на 2-3 часа, а при же...

  Всеки книгоман има приятни спомени от първия път, когато е разлистил книга-игра: онези чудесни творения, в които ти избираш какво да бъде действието на героя в дадена ситуация на страница 1 и после отиваш на страница 7 (или 3, или 5), за да видиш последствията от своя избор. Чувството за свобода - сам насочваш историята вместо просто да следваш написаното от автора - е страшно освежаващо.  С развитието на компютърните технологии, същата тази свобода на избор намира естествен излаз във видео игрите и по-специално в ролевите игри, които ни дават начална точка (ти си Героят, който трябва да Спаси Света) и ни оставят да стигнем до края, по какъвто начин си изберем. Естествено, пак съществуват ограничения: много игри ни дават псевдо-свобода, а в крайна сметка виждаме един от два, максимум три възможни финала на историята. Обикновено те следват формулата Добър край, Лош край и Неутрален край, като всичко освен Добрият край е представено на играча като “виждаш това, защото не се по...

  Още на следващата сутрин след последното ни майско приключение отново се отправихме към по-зелени пейзажи. Този път обаче дестинацията беше значително по-близо: насочихме се към Етрополе, малкия манастир “Света Троица” над града и водещата до него екопътека “Екот от камбанен звън”. До там... Началото на пътеката ще откриете на малко повече от час път от София, в покрайнините на малкото селце Рибарица. Самото село е буквално на един завой разстояние от Етрополе, изключително зелено и спокойно - идеално място за отдих от градския шум. Хващате пътя, водещ нагоре към манастир “Света Троица”, и почти веднага ще видите от лявата му страна информационните табели за екопътеката.  Екот от камбанен звън Освен изключително якото име, “Екот от камбанен звън” може да се похвали и със (според мен) най-големия брой пейки, беседки и шезлонги на квадратен метър в цялата страна! Тук е моментът да отбележа, че ако търсите дълъг или труден преход, след който крачетата ви да треперят в удовлетв...

По стечение на обстоятелствата досега сме ви разказвали основно за бордови игри, подходящи за двама души . Е, дойде време и за една парти-игра!  Когато група приятели се събере в домашна обстановка, неизбежно се стига до игра на асоциации или филми. Това са от типа игри, при които максимата “колкото повече, толкова повече” важи с пълна сила, а ако се комбинират с коктейли или шотове, получавате бонус забавление! Плюс е и че тези игри не изискват игрално поле и жетончета, така че можете да играете винаги и навсякъде (стига да имате листчета и химикалка), и дори хора, които принципно реагират с разочарована въздишка на всяко  предложение за game night, са повече от ентусиазирани играчи. Единствената възможна спънка е измислянето на думичките за обясняване… нещо дребно, но хич немаловажно! И тук идва ред на Словесни клопки .  КАКВО ПРАВИМ СЕГА?  На пръв поглед, Словесни клопки е точно игра на асоциации, само че с игрално поле под формата на фентъзи dungeon. Играчите се...

  Освен хубавите традиции и тежките трапези, много хора свързват майските празници с пътуване: все пак това е един от малкото периоди, когато само с ден-два отпуска можем да си организираме една седмична екскурзия. И въпреки че обичам големите приключения, този път заложих на нещо различно: пътешествия "на хапки", или така наречените day trips. В този пост ще ви разкажа именно за едно от тези дневни пътешествия и неговата главна цел - Шипка. Отиваме на приключение! Тръгваме от София рано сутрин на Гергьовден, защото си ни чакат около 3 часа път. Имате няколко различни опции да стигнете до Шипченския проход от тук, но препоръчвам да се доверите на магистралата до Пловдив и после да хванете пътя през Граф Игнатиево и Калофер: настилката е хубава, няма остри завои чак до изкачването към самия проход, а гледката към постепенно приближаващата Стара планина е доста красива. С наближаването на град Шипка в пейзажа се включват и основните забележителности: паметника на едноименния вр...

Бележка под линия - български подкаст за литература. Ако и на теб ти звучи леко съмнително, не бъди такъв циник като мен, а смело отваряй Spotify! Стефан Русинов превежда литература от китайски и английски. А освен това и са му интересни всички задкулисни терзания, решения и издънки на преводача. Това е интерес, който споделя с мен, и надявам се и с теб, драги ми читателю. Защото в рамките на 10 епизода той ще ни разказва за преводи и лингвистика заедно с 10 други преводачи на художествена литература от корейски, френски, полски, хърватски и други такива екзотични езици.  Аз лично "изгледах" последните два епизода (към момента на писане), за корейската и френската книга, и останах много приятно изненадана от този подкаст. С доза хумор и много дух подкастът ни повежда сред размисли върху оскъдицата на корейска литература на български, описването на непознати ястия, стреса от сроковете, проектодумата "деба", как да намериш точната дума за звука от отваряне на бутилка...

  Малко храни са толкова универсално обичани като пицата. Дори и най-разглезените деца  (и възрастни) не отказват вкусно парче Маргарита или Пеперони - а всички знаят, че пицата е най-вкусна, когато още е топла! Наскоро обаче се замислих дали в това златно правило няма място за добавка - може ли пицата да е още по-вкусна… ако си я направиш сам? В опозиция на този въпрос се издигна мързелът ми. Чисто и просто не ми се занимава с месенето на тесто за пица. Да, знам че има и лесни рецепти, а самия ръчен труд всъщност може да е приятен, но инвестицията на време в месене, чакане да втаса, разтягане и готвене винаги ми се е струвала неоправдана в сравнение със средната цена на една вкусна пица.  И така, моят живот продължаваше да си тече без да съм направил дори една пица с ей тези две ръце - докато не започнах да разглеждам онлайн магазина на La Bottega . Нямам никаква идея как попаднах там. La Bottega са верига италиански ресторанти, които помещават в себе си и магазини за сп...